Норка-зверь

Белорусская народная сказка "Норка-зверь"

Жив сабе царь да царица. У них было три сына: два разумных, а третий дурень. У царя быв зверинец, у которам множества было разных зверей. В етат зверинец унадився вяликий зверь — Норка яго звали — и багата рабив шкоды: каждаю ночь поедав зверей. Царь чаго не рабив — не мог истребить яго; во упосли сзывая сваих сынов да и кажа:
- Хто истребить Норку-зверя, дам тому палавину царства.
Во старший и памався: як только наступила ночь, ён взяв аружие и пашов; да не пашодши в зверинец, зайшов у трактир и там прагуляв целаю ночь. Схамянувся, як рассвяло, да поздно. Стыдно яму было перед аццом, да нечага рабить. На другий день и средний брат зрабив такжа; батько лаяв-лаяв их, да и перестав.
Во на третий день собрався меньший. Смеялись все з яго, бо був дурный, и яны думали, што ён ничего не зробя; а ён, узявши аружия, пашов прямо у зверинец да и сев над дерном, штоб — як только начне- засыпать — яны его кальнули, ён бы и проснувся. Уже звярнуло с павночи. Во застагнала зямля: то Норка-зверь бяжить и пряма через аграду в зверинец, бо такий бив вяликий. Царевич схамянувся, устав, перекрестився и пашов прямо на зверя; ён назад, царевич за им, а дале бача, што не дагоня пешком, пабег в канюшню, узяв самага лучшага жеребца, да у пагоню: дагнав таго зверя да и давай бицца.
Бились яны, бились. Царевич дав зверю три раны. Во убое выбились из мочи да и лягли аддыхать. Як только царевич заснув, зверь устав да й наутёки. Конь будя царевича; ён схапився, да у пагоню; дагнавши, изнова зачали бицца. Царевич и тут зрабив зверю три раны, а дале лягли аддыхать. Зверь утёк; царевич, дагнавши, знова зрабив три раны, а дале, як у четвертый раз став даганять, зверь дабег да великага белага камня, падняв яго и пашов на той свет, сказавши царевичу:
- Тогда мяне пабедиш, як сюда придеш.
Царевич паехав и расказав аццу свайму все и прасив яго, штоб ён вялев звить кожаный канат такий довгий, штоб достав да таго свету. Атец вялев. Як зрабили канат, царевич, забравши сваих братов, набравши слуг и всяго, што треба было на целый год, паехав туда, где зверь пашов пад камень. Приехавши, яны пастроили там дварец и стали жить. Пригатовились; меньший брат и кажа старшим:
- Ну, братцы, хто падымя сей камень?
Ни адин и з места не двинув, а ён як хватив, дак камень далеко палятев, а був вяликий-вяликий — з гору. Кинувши камень, ён изнова и кажа братам:
- А хто пайдя на тей свет пабивать Норку-зверя?
Не адин не взявсь; ён, насмеявшись над ими, што яны трусы, гаворя:
- Ну, братцы, прощайтя; апускайтя мяне на той свет, а самы не адходтя ад сяго места, и як толька закалышицца канат — тащитя.
Браты апустили яго.
Ачнувшись на том свете, пад землею, царевич пашов; ишов да ишов; дивицца, аж ходя конь в багатой збруе и кажа яму:
- А, здрастуй, Иван-царевич; долга я дожидав табе!
Ён сев на таго коня и паехав; едя да едя, глядить, аж стаить медный дварец. Ён взъехав на двор, привязав каня да и пашов у комнаты. Там нагатована абедать; ён сев, паабедав, да и пашов у спальню; там пастель, и ён лег аддыхать.
Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в казце сказать, да и кажа:
- Хто в моем доме — азавися: кали старый — будеш батюшка, кали средних лет — брат, а кали маладой — муж любезный; а кали женщина да старая — будеш бабушка, средних лет — матушка, а кали маладая — сестра родная.
Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа:
- Чаго, Иван-царевич (муж мой ты будешь любезный), чаго сюда приехав?
Ён расказав ёй, што и як. Яна и кажа:
- Той зверь, што ты хочеш пабедить, — мой брат. Ён тяперь у средняй сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три раны, што ты зрабив.
Во упосли сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали; а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры, што в серебряном дварце, и в той также пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце. Ета сказала яму, што брат яё тяперь спит на синём море, а дале дала яму напицца сильнай вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу брату адразу. Ён, выслухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца — аж спить Норка на камне, пасерядине моря, и як храпе — да таго на семь вёрст аж вална бье. Ён перякрястився, пад’ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и кажа:
- Ну тяперь жа я прапав! — а дале и павалився у море.
Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести их на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть:
- Пустим канат, падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж.
Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думають, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высоко да и перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.
Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья, загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца пад ним; глядить, аж на том деряве маленькие птушки савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то яще патямнело. То — матка тых птушак, што накрыв царевич.
Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа:
- Хто накутав маих птушак? — а дале, пабачивши царевича, и кажа:
- Ета ты зрабив? Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!
Ён кажа:
- Выняси мяне на тей свет.
Яна гаворя:
- Зраби ж ты вяликий засек, налави всякай дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады, штоб было чим мяне кармить.
Царевич все зрабив. Тая птица, — взятши етат засек на сабе, а царевич сев у серядине, — палятела.
Лятевши чи багата, чи мала — вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився, што и невдамет, што царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа:
- Наши два царевича (бо третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты упирують: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья, такога, як у них было на том свете, и без мерки. Царь звав всих мастяров, да не адин не бярецца.
Выслухавши все ета, царевич и кажа:
- Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па твайму ремяслу.
Хазяин и кажа:
- Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья.
Царевич кажа:
- Иди, хазяин! Я отвечаю за всё.
Той хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той, справившись, приходя дамов. Царевич и гаворя яму:
- Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя гатова.
Ён паслухав свайго парабка, лег спать.
Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад — на поле, выняв из кармана тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы; вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин, глядь — аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете, дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника. Ён пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив; только абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.
Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич не приходя, а наравить, было нельзя, нада была вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю:
- Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!
Ён пазволив. Яна пашла и начала дарить да приглядацца. Падходя к аднаму; як стала давать яму деньги, пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер сваих (бо то быв ён!), — хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа царю:
- Во той, што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам, што ён жив, и абещали пабить нас, кали мы скажем.
Царь на тых сынов рассярдився, наказав их, як сам знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв, мед-вино пив, в роте не было, а только па бараде тякло.

Белорусские народные сказки - Норка-зверь читать

Читайте также Белорусские народные сказки по теме :

Отдай то, что дома не оставил
Отдай то, что дома не оставил Пошел один человек на охоту. Долго он бродил по лесам д...

Откуда пошли паны на Полесье
Откуда пошли паны на Полесье Давно это было. И старые люди того уж не помнят и расска...